Защо, по дяволите? Няма ли филм или нещо... Де да знам, това е много старомодно. Губиш си времето. Иди на дискотека, или там... Където обичат метълите...

Първоначално се смях.
После ми стана мъчно.

-Обичам да пътувам, това е всичко. 

А той ме гледаше сякаш бях прашлясала билиотекарка, лъхаща на ренесанс. Макар че, бях убедена, че не е виждал библиотекарка... Осен по филмите. 
Всъщност речникът ми беше беден... или твърде богат, но не можах да му обясня защо чета поредната “тухла„. 
Помня само, че майка ми купуваше енциклопедии, вместо кукли. Помня как в училище ми се смяха, когато в четвърти клас цитирах Тартюф. 
И днес след половинчасово блаженство в книжарницата, преди да изляза с поредното приключение в хартиен вариант, се запитах... Наистина, защо чета?!?
Може би, защото съм любопитна. 
А може да съм от ония “каиши„, които не могат да стоят мирно и просто трябва да приключенстват, насам-натам. Щом намеря свободна минута и хуквам.
Била съм в Средната земя, в пустинята, в Мордор, в Хогуъртс, дори из Света на диска, напред и назад във времето. Познавам хиляди хора, от Електра до Дон Кихот, Барон Мюнхаузен... Летях, насокоро, над кукувиче гнездо. Имам добри приятели вампири, въколаци, вещици и разказвачки на истории, злощастният старец Горьо и онзи егоцентик Грей...Познаваме се и с г-н Бел Ами.
Май съм изживяла стотици животи. 
И не мога да спра. 
За мен няма надежда. Съзнанието ми е отровено от романтични идеи. Сама започнах да пиша историята на малки идеални светове. Живея в утопична реланост, като дива номадка и скитам в сърцата на хората. 
Сякаш думите ми дадоха ново зрение. От нощното небе валят мастилени петна и се разбиват в листите. В светлините на града виждам хиляди съдби и истории, които предстои да бъдат разказани. Пулсирам в сладостарстието на този шарен свят и изпълвам редовете на своята история. 
В един забравен от времето град, твърде тесен да събере душата ми. 

Чети си. Книгите са аристократите на културата.

Усмихнати привети, Куш.

Няма по-добро от това да преживееш история, която дори не е твоя и не е истинска. Понякога книгите могат да ти дадат много повече, отколкото може да ти предложи реалния свят.

Съгласна :)

Който разбрал колко е хубаво да се потопиш в света на книгата, иска пак и пак :)